Беше време, когато човешкият род се размножаваше, въпреки ограничените пасища. Време, в което се разширяваше космическия простор, но се свиваше духовния. Техническият прогрес се извисяваше, докато моралните ценности се сриваха. Яденето в закусвалня беше символ на престиж.
Рицарите яздеха скъпи джипове, а принцесите си поставяха силиконови импланти. Хомосексуалистите получаваха почетни ордени, а децета се избиваха с автоматично оръжие в училищата. Беше време, в което платената любов заместваше истинската. Виртуалната нереалност се предпочиташе пред обикновения човешки разговор в парка. Време, в което кръстът на страданието гордо се подмяташе по вратовете ни обкован в жълт метал и провесен на верига със сложна плетка. Семейството беше подложено на присмех, а извънбрачните връзки носеха овации. Храните се пълнеха с консерванти, а телата с излишни тлъстини. Небето се гледаше, само когато потечеше кръв от носа, заради високото кръвно налягане. Отнемахме от съня си за да прибавим часове работа. Докарвахме си челюстен артрит от стискане на зъби, за да се примирим с нещата, които сме направили. Усмихвахме се само ако имаме материална полза от това. Бяхме свели секса до физическо изпразване. Беше време, в което си крещяхме вместо да си говорим. Гледахме в плазмени екрани вместо да се гледаме в очите. Купувахме книги на килограм за да ги изложим в библиотеките си. Хранехме политиците, които късаха от залъка ни за да ни управляват, както на тях им беше угодно. Сваляхме си радиаторите, вместо да свалим правителствата си. Беше време, в което убивахме по всевъзможни начини за да осигурим мира си. Наричахме дрогата с всякакви имена, за да оправдаем нуждата си от нея. Имитирахме съществуване, което наричахме живот. Беше време, в което изстисквахме индустриални сокове от растенията, но не можехме да добием обяснение от синовете си за тяхното поведение. Отваряхме консерви с изтекъл срок на годност и се затваряхме в бетонните клетки, наречени от нас домове. Садяхме домати в картонени кутии, а изскубвахме мечтите си преди да са покълнали. Беше време, в което си измисляхме историята, за да сме горди от нея. Не затваряхме лудите в лудниците, защото навсякъде беше едно и също. Отравяхме земите си, за да можем да създадем противоотрови за тях. Покорихме планетите, но не можахме да покорим пороците си. Изострихме злобата си, но притъпихме всички останали чуства. Беше време на лъжепророци, които можеха да се срещнат на всеки ъгъл. Обесниците издигаха бесилки, а всеки искаше да учи за адвокат на Дявола. Губехме спокойствието си от виещи алармени системи, поставени за да осигурят спокойствието ни. Гледахме се на скрити камери, а извръщахме поглед по улиците. Заспивахме с помощта на едно хапче и се събуждахме с помощта на друго. Съсипвахме здравето си за да спечелим пари, с които да се лекуваме. Стягахме телата си в модни дрехи, за да накараме някой да ни пожелае заради телата ни. Построихме огромни сгради, но разрушихме малките си ценности. Беше време, в което обикаляхме тъмният космос, но се страхувахме да минем по тъмна улица за да не ни нападнат.
Беше време, в което аз живях и то нямаше да се повтори, затова го описах, такова каквото го видях...