автор: Light

сатира...

Колко прекрасно е
защитен да ядеш.
Благодарен да бъдеш на Бога,
че оставил те е и днес,
да летиш във простора на мрака.

Ангели черни, красиви, лъскави,
подкарват своите цветни каляски.
А в теб мълчаливо, сърцето ти разцъфтява.

Разтегнат, опънат, взривен...

О, света инквизиция!
Как хубаво благославяш.
Страдание неизказано.
Мъка раздираща.
Благодаря че познах бездната,
вечната.

Отлъчено бродя...

Обичам ви всичките...
с бодлите ви и скорпионското жило.
Тъй е мило, вашето щастие.
Виждам, ядете от моето.
Заплатата ми споделяте радостно.
И мисъл няма за връщане.
Всичко за мен - за теб нищото.
За мен всичко ще правя,
а за теб бездната.

Лечебно гладуване е присъдата.

Но мислете добре, има прераждане.
В невярата няма спасение.
Има следващ живот и в него е наградата.

В равновесието е спасението.
И то ще го бъде.

Вашият първи живот на Земята,
о, ангели надарени - запомня се.
Влезли сте в капана на времето.
И няма измъкване.
Надолу във вечното, до микроба може да стигнете.

Безкраен е пътят, стига да искаш.

А аз ще бъда олтаря и агнето.
И вашият жречески нож
ще реже плътта ми.
И ще гледам нагоре, към вечното.
В моя Бог, вътре в душата ми.
И докато вие ядете плътта ми,
в курбана за здраве,
аз ще се моля на Огъня,
вечния мой, спасителния,
приют за душата ми.

В този спор на Земята сега,
ще бъда пречистен завинаги,
както златото в седемте огъня.
Бъдете благословени ангели мои,
черни, въплатени.
Познайте греха,...завещавам ви го.
Пътят на слизането е лесен.

Но нагоре само светлина се издига.

Бъди благословен, о свят развратен.
Твоята религия ми е чужда.

С моя Бог, ще живея в Любовта на вечното.
В светлината на Разума.

26.май.2011г.