автор: rumpel

Разпилян е небесният ръб
и вали златен дъжд по земята.
Спрял в столетните клони на дъб,
Бог процежда през тях светлината,

и я праща в око на друид,
синтезирана с плам в мисълта му.
Божествата изчезващ са вид,
само в сенки на дъб ще останат,

откъдето в един влюбен свят
ще се взрат, без да вземат участие.
И без дните да връщат назад
ще даряват на хората щастие.