автор: Light

Полъхът на милващия пак в косите.
Камъкът в гърдите се стопява.
Гнет човешки, защо при живото дърво те няма?
Дълбока скръб, жестока мъка.
Клетките във меме страдат.
Казват, че посланници са на човешките души.
Милиардите стенания са в мене.
Някъде в света погиват хора.
Безучастно гледам.
Вътре клетките посланници крещят.
Ужасът на другите е в мене.
Какво ли да направя аз за вас?
Със огъня свещен да се запаля.
За да стопля себе си и вас.
Дошъл съм от далечни светове, навярно.
От друг народ.
Струва ми се че мнозина бяхме,
когато идвахме насам.
Ала къде изчезна моя род?
Метаморфози във поглъщащото сиво.
Не мога да позная никой.
Балът с маски е безкраен.
Завещавам своите мечти на всички.
Споменът за моя дом е тъй прекрасен.
Едва ли сам ще се преборя с този хищен свят.
Грабителят е със статут на пълноценен.
А ограбеният го наричат беден.
Но дали чашата на Промисъла ще се пълни вечно?
Свещенният потир с горчивото търпение прелива.
Последно време ли е или все така ще бъде.
Аз готов съм, но за другите не зная.
Всички чакаме Духът на Хелиос да ни погълне.
Пречистване е нужно....с огън!

13.май.2011г.