Няма разлика мое ли – твое ли;
все едно ни е ти ли си – аз ли;
все – крило до крило ни е полетът;
ти за мен – аз за тебе, сме расли.
И какво дали имаме – нямаме;
и какво дали взели – не взели...
Хляб, на масата пак, нали слагаме?
Дали черен, дали на франзели...
Много дълго останахме същите –
много малко любов е потребна,
за да няма небета намръщени,
за да няма нещастни и бедни –
погледни ме, Любов побеляваща,
погали ме, с усмивка и влюбено,
щом, все тъй си ми, неостаряваща,
значи, нямаме нищо изгубено!...
Бой..Боев,
25.05.2011