автор: osi4kata

Когато те обичам, не вали
дъждът на ледени тирета.
Изсипва се на удивителни,
възторжени кантати на страстта
или на шепоти молитвени,
с тръпчиви точици тъга.
Когато те обичам, има смисъл
в загадъчните звездни пентаграми,
в сонатите на вятъра, в косите
на есента, във златен кок събрани.
Когато те обичам, съм сълза
от ручей, бликнал сред скалите.
Вземи сърцето ми в ръка,
вземи ме цялата. Не питай.
Когато те обичам...