Лятна утрин,
нежни лъчи се изкачват,
някак небето сияе
една невинност, гола и щастлива
върви по бяла пътечка.
И ето стигна до края, а там я чака
болка, мърсотия, презрение
стигна до ада.
Но тя премина през този тъмен тунел.
Мина, за да стигне до Рая,
там където тя се запозна с любовта,
онази чиста и невинна,
онази наречена Ная.