Присядам
и тихо сезама отварям
зад своите парещи нощем очи...
Ти цял ден си чакал,
мой сънен и златен,
изваян прекрасен в самолъжи.
Защо след раздяла,
когато не искаме
да се даряваме вече с любов
остават с въздишките
на връзките нишките
да дълбаят със свредели в нас до кост...