автор: secret_rose

Утро небесно, земна печал.
Изхода е в сърцето.
Ако си взел и после си дал -
с тебе разделям морето.

С тебе не търся сълза и смях.
В тебе ръкополагам.
Ти си ми блага дума, и грях.
Ти оживи - разполагай.

С тебе и ада е като дом
в който с усмивка влизам.
Нека изрежат света ми, щом
си ми последната риза.

Заедно пием. И я мълчим.
Чашата Му с отрова.
Течния огън. Златния дим.
Мъката.
Да сме нови.