автор: felisia

Пак е пролет , която досущ ми прилича на есен
много гъсти мъгли ме прегърнаха и ме стискат за гърлото.
Сутрин пия кафе и отсъствам от себе си
тичат босите мисли след теб , та дано да те върнат.
Не изгряваш в деня ми и все е студено.
И е тихо , та вече се чудя дали онемяха
всички мои надежди , които ми шепнеха нежно
или аз оглушах от това мълчаливо очакване.
Как да кажа на предателя дето пулсира отляво,
че не искаш да виждаш очите ми влюбени
и че всичко било е сапунен мехур- тъжна битка,
която преди да започна е била изгубена.
Идва лято , а сякаш на зима мирише
вледенена усмивка се опитва през мен да напъпи
пак си пия кафето загледана в нищото
и очаквам нощта , за да бъда със тебе в съня си.