автор: secret_rose

За това те обичам,
защото те носи в очите си.
И когато си чужд и далечен..
когато си ничий
те завръща с онази надежда,
любими ми скитнико,
в най-бездомните дипли тъга
с песента на кокиче.
С аромата на влюбена пролет,
разбудила извори.
С пълнотата на топла ръка, приласкаваща мъките.
И когато те нямам,
зареян по пътя на мислите
в нея твоята песен стопява нощта и разлъката...
Тя е нежния трепет
в сърцето ми, в самотата ми.
Тя е малкото чудо, крепящо деня ми,
дъха ми.
В най-печалните дни ми е капката слънчево злато
отделена от теб,
за да радва и пази света ми.
И така ти прилича...
смълчаното утро в очите и -
сини... сини до болка,
небесни, неземни метличини.
Като теб ме ранява, с любов напоила сълзите си.
Затова те обичам, момче,
затова те обичам.