автор: malka_feia

На Милен

Нелогично е.
И малко хора биха разбрали
как след толкова скитане, лъжи и хора всякакви
ние пак се прибираме
у дома си.

Любов като нашата
изисква време.
Така казват.
И прави са - държах те винаги в пазвата,
макар никога да не те показвах.

Разбрахме
че няма друг извън нас
ти нямаш друга извън мен,
нямала съм друг извън теб аз.


Така се оказа, с времето.
Макар да мислех си друго.
Това е истинското,
а не това което съм искала лудо.


Не съм уморена,
на мен влюбвания ми дай,
весели компании, гуляи без край.
Но знам къде ще се върна
да свия гнездо,
там където няма гуляи,
а просто любов.

Жените били като котките,
с времето били се привързвали
Жена ми го каза, разбира се.
Жал ми беше за Тях, горките.
Днес изненадана признавам
пред себе си -
обичам те.

И така продължаваме.