нас ни мъчат като в затвора
и по-зле
защото там си ограничен
но външно
а тук проникват в мислите
ах как проникват
вее вятърът
тече реката
огъват се храстите
но няма девойки
а само блатни нимфи
за непокорните
няма потомство
а само суховей
ще дойде лятото
пак ще се обливат жените
в бяло сладко
а аз ще гледам отстрани
какво съм пропуснал в живота
и какво няма да ми се даде
защото съм вързан
на арестанта не се полага свиждане с жена му
и да дойде тя
докосването е забранено
дори да си в големия двор
жените те обтичат
но твоята я няма
няма и деца
нищо няма