Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 367
ХуЛитери: 2
Всичко: 369

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХаридуар
раздел: Разкази
автор: milcho

Хм, много се проточи тази история с Кришна. От кога съм я започнал и все не мога да и сложа точката. Ето и сега, затворил съм очи, лежа и като на кинематограф през мен се нижат разни случки, най-вече от моите безконечни пътувания. И куп думи се блъскат да излязат напред, едни по изпъчени, други направо нахални и аз захващам ту една история, ту друга и все не мога да стигна до онази наречена „Харидуар” Отварям очи и впервам поглед в тавана.
„Тавана” това е друга история – аха да я започна нея. Дори един път я започнах. Събрах думите „таван” почти на всички езици на които говорят в страните в които съм се събуждал. Оказа се значителна извадка. По испански например таван е „ел течо”, по арменски „манастар” , на хинду пък е „чатъ” и т.н. Но не е тази история за тавана. Проблема обаче с тавана си остава, понеже като се събудя винаги първото което виждам е тавана над мен. И се чудя къде ли съм пък сега… какъв е този таван над мен? Защото таваните навсякъде са различни например един индийския таван-чатъ силно се различава от японския-тенджиό или от този-ел течо във Варпарайсо. Думите в мен нещо почват да се ослушват, сега пък накъде ще поеме моята шахматна мисъл… След това настава една блъсканица, една такава суматоха, коя по първа да излезе напред, че почти ме събуждат истински. Ядосан съм направо. То бива, бива…
Тогава изваждам моята свирка, по скоро тази на баща ми от железниците, която подарих на внука ми Сами и силно изсвирвам. Насън. Думите се стряскат и замират.
- Да влезе думата „Харидуар” повелявам и другите свиват уши и се дърпат назад. А „Харидуар” изпъчва гърди, подтяга презрамки и важно, важно излаза напред!
И така до къде бяхме стигнали?
С тази стара индийска история…
Когато станах Кришна!
_ . _

На сутринта ни чакаше един джип. И друг шофьор, не този с онова нещо „Амбасадор” като такси, което ни дотътри за 6 часа (150 км) от Ню Дели до Рурки. За тези които са позабравили тази история, пък и за мен самия си, припомням, че се намирам в гр. Рурки, и се събуждам в кампуса на местния голям университет. Спя на дървено легло и имам дървен гардероб за разлика от хотел „ Ятри Нивас” в който сме отседнали трима българи дошли през Кувейт в Делхи на световния астрономически конгрес. А в Руки ни покани проф. Батнагар да завържем контакти и да почнем съвместни изследвания. Зер по онова време България имаше по голям - 2-м телескоп от Индия! И ние много се фукахме с това. А сега…
–Утре ще ви заведем да посетите едни специални („секрет” плейс) места за Хинду. Припомням си обещанието на проф. Батнагар, нашия любезен домакин, от миналата нощ, когато му бяхме на гости. И днес отиваме на една „научна” екскурзия до местната забележителност – гр. Харидуар с много хинду-индийски храмове и др. там екстри.
- Там е идвал и Джордж Харисон от Битлълс, допълва Батнагар, за да се проникне по дълбоко в индийската същност и в хинду, с гордост споненава той.. – Е щом и Харисон е бил тук, ще да е интересно, значи, казвам си на ум. Но де тогава да знаех, че това пътуване, ще остави една от най-ярките следи в моята памет и ще бъде един от най-ярките ми спомени променил ме в една или друга степен завинаги.

Джипа тръгва – в него сме с нашия водач от Рурки, доц. Шривастава, Шефа и Планеголога. Общо трима ербапи българи готови за приключения. Но пътя води първо през Калияр. Гледаме на една гола поляна едно теке. Около него на площ 3-4 квадратни км е издигнат палатков лагер. И народ, народ, народ като в Индия. –Това тук е, мюсюлманска светиня, казва Шрива. Нали сега е Рамадан, те са дошли да се поклонят тук, като в Мека. Това е нещо като източната Мека, усмихва се той. – Да слезем да го разгледаме. Слизаме от колата и се смесваме с тълпата. Вървим между хората по нещо като улички и от ляво и от дясно само сергии с всевъзможни неща. Но далеч сме от това да стигнем например до текето. До там има доста път, то се белее само в далечината и дотам е гъчкано с индийски мюсюлмани. Не може и да си помислиш даже че ще стигнеш до там изобщо.
Внезапно погледа ми се спира на една сергия. Сергия за омлети. Пържени яйца! Гигантски омлети, направо за Гиннес. Не съм виждал такъв омлет по размери от тогава. На една бакърена калайдисана тепсия се пържеше този гигантски омлет, ама тепсията беше поне 1-2 метра диаметър. От него омлетчията режеше парчета и даваше парчета на клиентите. Гледахме с удивление.
Тутакси около нас се събра малка тълпа дечица. Но не просеха. А просто се доближаваха до всеки от нас и леко ни пипаха по дрехите. Ние бяхме с костюми…
Босове, сахиби, сърове и там какво ли не прочие. Шрива, като видя нашето притеснение от това пипане ни обясни: -Те искат да се докоснат само до вас, за късмет. Няма лошо, каза, и ние се успокоихме. Разни обичаи, какво да се прави, гости сме ще се съобразяваме.
Напускаме светата поляна на текето Калияр и потегляме вече към Харидуар. Но по пътя спираме отново за да ни покажат „дамбата” - един невероятен язовир узаптил бистрите води на Ганг, който се спуска чист пречист, свещен от Хималаите. И после се разлива в безчет канали за да даде живот на тази вечна индийска равнина. Минаваме и през нещо като горичка – малка джунгла. И спирам за малко… в нея пътьом. Отбивам се от пътя и гледам едни храсти с бели малки цветчета и откъсвам няколко листенца и инстинктивно ги доближавам до носа си. Изведнъж ме лъхва невероятен аромат! Откъсвам и други листа и там също. Не може да си представите – всички растения бяха като от магазин за парфюми. Всяко с своя неповторим, и невероятен мирис! Индия!
От дамбата, която не ни впечатли много, (зер язовири сме ги виждали доста, вярно голям, голям, но язовир) се спускаме надолу към заветния Харидуар. Наближаваме с трепет и спираме на един паркинг извън града.От далече прилича на едно село. Не виждат никакви високи, тук-там се мярка върхэт на някой по висок храм. С коли там не може, свято място е, казва Шривастава. И напускаме джипа на пешеходно разстояние от града. Влизаме през един мост – отдолу тече река. Там обаче, около моста ни чакат познатите индийски просяци. И още какво ли не. Всеки се е облякъл по странен начин за да привлече внимание към себе си, но ние вървим плътно след Шрива и не им обръщаме внимание. Но, как да не обърнеш внимание, един от тези типове, черен и предрешен като кукер се е направил на маймуна. Гримиран, с една дълга за случая опашка, която размахва величествено. Май се правеше, не индийския бог „Маймуна” – доста беше атрактивен. Доближи се до нас веднага и започна да вика: -Бакшиш, бакшиш! Т.е. да проси нещо. Това веднага го разбрахме, нямаше тайна за нас, какво означава „бакшиш”.
Отдалечихме се бързо от него, но той продължи да ни следва, и на знам защо си избра з за мишена Планетолога. Следваше го отблизо и за по-сигурно го шибваше нежно, чат-пат с опашката, за да подкрепи явно молбите си за някоя и друга рупия.
Стигнахме до моста. През него само се влизаше в това малко градче, което се гордееше с куп стари храмове на тоя или оня индийски бог – е най-вече от по главните, а иначе те индийските богове са май над 6 милиона… мама мия.

Под моста течеше буйно ГАНГ! Много бързо течеше и беше кристално чист. И едни големи риби плуваха долу, ама наистина големи, всяка беше най-малко по 1 метър и повече. Свещени риби, каза Шривастава. Тук всичко и свещено. Пилигримите се тълпяха и хвърляха по нещо долу и рибите а те веднага се втурваха и въпреки много бързата вода лапваха на мига хвърленото.
Отсреща, долу се мотаеха и 4-5 свещени крави слабушки, мАзнати тук там с червена боя и сладко преживяха някакви плоски като палачинки хлебчета – „пури” по индийски или пък си почиваха в нирвана. А долу под моста имаше друго чудо: десетки, стотици индуси се плакнеха, къпеха и перяха в реката! Само и само да се докоснат до свещения Ганг.
–Ако искате, можете и вие да се изкъпете, закачи ни Шривастава, а ние само това и чакахме. Къде ще изпуснем това – да се потопим в Ганг! Спуснахме се по едни каменни стълби и се смесихме с индусите. Беше топло, даже горещо, а Ганг беше доста хладен.
Разхвърлихме дрехи и се бухнахме в реката. Гледах да не се отдалечавам много от брега и с едно око наблюдавах дрехите. Шефа и Планетолага зацапаха по гемиджийски в реката! Булгар! Нейсе, след тази неочаквана баня изсушени и весели се впуснахме по града. Храм след храм. То не беше на Шива, то не беше на Кришна, на Ганеша и та какво ли там още не. В храмовете, влизахме боси. Обувките – пред входа. И всеки път мислено се прощавахме с тях и си представяхме как боси се връщаме в Дели. И двойно по голяма, беше радостта ни като ги откривахме след визитата в съответния храм и то пак на същото място! Храмовете бяха наистина стари, стените им бяха, украсени с божества, непонятни за нас и бляскаха стотици малки огледалца вкопани в стените или инкрустирани в картините. Вредом димяха от миризливите ароманти свещи. Бог Ганеша беше с хобот, като слон – покровител на пътешествениците. Допадна ми. Бях тъкмо започнал да пътувам от 2-3 години, та му запалих една димна свещ. Ще да е свършила работа тая свещ понеже следващите 25 години всичките мои странствания бяха що годе с успешен край. Най-накрая храмовете свършиха и тръгнахме из градчето. Малки тесни, прашни улички, с не много хора. Е не много, за Индия, като имам предвид Дели и тук-там наоколо. Изобщо направо си беше пусто. То какво е да видиш на улицата, само 100-тина души… и доста от тях туристи, направо пустош . Дошли чак до тук, за едното чудо. А чудото ни чакаше на една от улиците. Шривастава спря до един дервиш. Дервиша се отличава от просяка, по това че не проси и има дълга брада и е наметнат с нещо като халат или някакъв дрипав чаршаф. Най-често в леко мръсен оранжев цвят. Т.е. това е признак, че е хинду или будист. Ние не виждахме разликата. Поведоха спокоен разговор и Шрива му обясняваше нещо и си усмихваше, като ни поглаждаше закачливо. Ама чистосърдечно, се усмихваше, само както могат да се усмихват индусите.
Дервиша-будист ни мереше с поглед. Аз държах в ръка едно малко барабанче с което се сдобих, май в храма на Кришна – т.е. си го купих – хареса ми. Сувенир от Харидуар.
Тогава той ни махна приветливо да се доближим и тогава забелязах, че на врата му е обесено едно малко дървено съндъче като на едновремешните наши праматари. Най-отгоре на съндъчето се мъдреха разни хинду атрибути. Някакви разноцветни печати, бяла хума във вид на малки тебеширчета и други, непознати джунджурии.
Той посегна към сандъчето и взе от него нещо като печат и се протегна към Шефа. Шефа се наведе покорно ниско и дервиша му прасна един печат на челото между веждите и каза още нещо по тяхно му, и после добави: Шива. След това същия ритуал проведе и с Планатолога, само че този път печата беше друг и финалната реплика беше: Чандра. Дойде и моя ред. Наведох глава като жертвен агнец и бях също дамгосан с нещо като червена точка между веждите, но с някакви още знаци по нея – не проста червена точка. Кришна! – постанови тихо дервиша. И с това приключи ритуала. Ние бяхме горди, че сме удостоени с вниманието на един такъв свят човек.
- Какво означава този ритуал, запитах Шрива. Нещо като благословия ли?
- Не, каза Шринастава, то ви кръсти с иднийски имена, Шива, Чандра, а вас лично Кришна, нали вече сте хинду.
- Как така, смутих се аз, не става, аз съм си провославен и съм кръстен Милчо още като бебе в София. Не може да съм и хинду -Кришна. Бихте ли му обяснили това, моля ви. Той не очакваше тази реакция и поведе дълъг обяснителен разговор с дервиша, който кимаше глава с разбиране. Не може си мислех, как така изведнъж и хинду. Какво ще кажа у дома - посрещайте ме, аз съм вече Кришна.
Момент, каза Шрива, след малко. Той има някои въпроси към Вас, всъщност три въпроса, бихте ли били любезен да му отговорите.
- ОК, може, казвайте въпросите.
- Първо, пита Вие сам ли дойдохте тук, по свое желание или някой насила Ви доведе тук? Второ – Къпахте ли се в Ганг? И трето, дали сте били вече в Храма на Кришна?
Последното явно беше излишно, след като аз носех гордо кришнарския-барабан.
- Да, потвърдих, никой не ме е насилвал да дойда тук, даже ми е много приятно. Е, къпах се в Ганг, и бях в храмовете и на Кришна също, нали това е идеята на нашата визита тук. Но съм си православен.
Шрива преведе моя отговор, който беше очакван за Кръстителя ми.
Той сви рамене, съвсем по нашенски и каза: -Е млади господине, аз нищо не мога да направя повече от това за Вас!. Искате или не искате Вие вече сте хинду!

От тогава мина повече от четвърт век. Разказвал съм тази случка, по най-различни поводи многократно, а сега я споделих и с Вас. От Хулите. И продължавам още да се чудя на това индийско чудо попиващо всеки чужденец в себе си и приобщаващо го към Вселената наречена ИНДИЯ. Така и на разбрах как станах Кришна.
Надали, но нещо завинаги от Индия остана в мен.
И продължавам да странствам и да гледам света с широко отворени или широко затворени очи. Нали все пак независимо от нещата съм и хинду и се чудя как, забравих да го попитам тогава в какво ще се преродя след време, по тяхно му…

Милчо КИРИЛОВ (Кришна)

Специал Келлер – Конкордия, 2011-05-14, 03:52 СЕТ

Големи са очите на чужденеца, но не може да види всичко
(поговорка на масаите)


Публикувано от Administrator на 14.05.2011 @ 15:40:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milcho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.03.2024 год. / 00:08:48 часа

добави твой текст
"Харидуар" | Вход | 14 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Харидуар
от anonimapokrifoff на 14.05.2011 @ 17:51:33
(Профил | Изпрати бележка)
Харе, Кришна, харе, харе! Много обичам разказите ти за твоите пътешествия. Щастливец, си Кришна, вярвай ми, макар да не съм дервиш.


Re: Харидуар
от milcho на 14.05.2011 @ 22:51:01
(Профил | Изпрати бележка)
АНО!
Харе, Рама, Харе Рама,
Рама, Рама, Харе Харе!
Поздрави АНО! Благодаря за прочита и за коментара!
До скоро АНО,
Кстати, следващия пост-Кришна разказ наистина така се нарича!
Харе Кришна!
АНО!

]


Re: Харидуар
от ASTERI на 14.05.2011 @ 18:55:51
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави Милчо (Кришна)!
И двете ти имена са чудесни:) Не се и съмнявай!
Поздрави! Прочетох с удоволствие!
:))


Re: Харидуар
от milcho на 17.05.2011 @ 16:57:12
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Астери,
Нямам навик да не отговарям на коментариите.
Но за малко да стане беля и да пропусна.
Брагадоря, че прочете този мой спомен.
Е можеше и още наща да се допълнят, но и без това стана
дълъг този разказ.
До скоро,
АСТЕРИ-Звездна!
:)
!
10х!


]


Re: Харидуар
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 14.05.2011 @ 19:11:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Ама много занимателно разказваш. И да лъжеш, съм готова да ти вярвам. Малко го умеят това. Мама разказваше така. Днес вече не знам кое е било истина и кое - измислица. Вярвах с отворена уста.
Поздрави, Милчо!


Re: Харидуар
от milcho на 15.05.2011 @ 00:20:09
(Профил | Изпрати бележка)
Привет Лили! Много високи дигна летвата Лили! Чак ми стана неудобно
да ме сравняваш с майка си. Но пък от друга страна това е голямо приднание,
Лили! Много съм ти признателен, да чуя от теб такива топли думи!
май ще трябва да ти се раванширам с нещо, да
Лили Качова!
Знаем се не от вчера!
СГНР!

]


Re: Харидуар
от rajsun на 14.05.2011 @ 21:13:20
(Профил | Изпрати бележка)
!
Просто, достъпно разказано - за недостъпното.
Чувал съм го наживо и не мога да спра да го чета.
Милчо, Големия!!!


Re: Харидуар
от milcho на 14.05.2011 @ 23:47:58
(Профил | Изпрати бележка)
Брате, Претупах най-накрая и края на индийската сага!
остана постфакума в София и съм готов! Е може да се допълни това онова
още, но това ще да е цялата книжица.
Много съм ти благодарен за окуражавенето - сотаналото на лични
-потом. :)
Брате Ръйсън!

]


Re: Харидуар
от kasiana на 14.05.2011 @ 21:15:35
(Профил | Изпрати бележка)
Както винаги - сладкодумец си, хаджи Милчо (Кришна)!!!!!!!

Поздрави:)))))))))))))))

Каси


Re: Харидуар
от milcho на 15.05.2011 @ 00:23:44
(Профил | Изпрати бележка)
Каси!
Привет Каси!
Много се радвам, че се обади!
Напоследък не съм много на линия, но тия дни пак
нещо ме будеше рано и ето това е резултата Каси!
Слънчеви дни и до скоро!
Каси!

(и благодаря за рибата!)
:))

]


Re: Харидуар
от verysmallanimal на 14.05.2011 @ 23:18:07
(Профил | Изпрати бележка)
Не е само да видиш. Трябва и да приемеш. След това да разбереш. И накрая - да го предадеш.
Мисля, че при теб се получава чудесно. Поздрав!


Re: Харидуар
от milcho на 17.05.2011 @ 16:50:09
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей вери-смол!
Май ти отговорих, тук но нещо не си виждам отговора,
но не мога да подмина кавото и да е верисмоланимъл.
Тук ни доидоха на гости мравки. Също вери-смол-снсектс :)
Не им беше разрешено, но те дойдаха. В същност си направха пътека,
нещо като аутобан от единия край на вратата - покрай прага,
до другия край и през последните 7 дена нещо се суетиха и прекармаха от едната
посока в другата, и обратно. Защо, искам да те питам?
Ти може би ги знаеш тия неща повече.
И на ум не ме мина да ги изгоня или изхвърля, понеже са
вери-смол-янимъл!!!
:)))


]


Re: Харидуар
от ami на 15.05.2011 @ 00:09:21
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Ех, как живо заживява всичко което си разказал, най хубавото е , че има хора като теб , които се удивляват на света и споделят това с другите :)
по съвсем други поводи днес синът ми патетично заяви"знаеш ли , че има египетски забележителности в Русе"- оказа се , че е видял музей някакъв..(той за първи път беше в Русе)..
та има много за виждане..и някои виждат наистина :)


Re: Харидуар
от milcho на 15.05.2011 @ 00:16:54
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Ами!
Ами, ами Марти е велик пианист! Не разбрах каква награда е получил,
и кога! Браво му! Това е причината - една от причините Ами, да споделям тук
своите спомени - все накой ден се надявам освен вас и някой от внуците ми да
ги прочете :))) и да си каже, бреййй той дядо ми е бил голяма капия....
Поздрави,
Ами!

]


Re: Харидуар
от LATINKA-ZLATNA на 15.05.2011 @ 00:32:31
(Профил | Изпрати бележка)
Сладкодумецо Милчо(Кришна), когато чета твоите разкази, картината се разгъва, движи, сякаш пред очите ми всичко оживява.

А, че си Милчо(Кришна) и врабчетата го знаят...

Поздрави!


Re: Харидуар
от milcho на 17.05.2011 @ 16:43:57
(Профил | Изпрати бележка)
Привет Латинче!
Как е Гинко Билобата в Ловеч? Пусна ли листенца?
Топли поздрави и до скоро!
Латинче-Златно и благодаря за вицитата и ковентара!
и за рибата!
Л-З!
:)

]


Re: Харидуар
от LATINKA-ZLATNA на 21.05.2011 @ 21:30:38
(Профил | Изпрати бележка)
http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2704/32818499916089591501305891172bS1uUVCCHkIDmrKObeuQ.JPG

Снимката е направена на 19.05.2011 г., специално за теб.
От това дърво са петте листенца Гинко Билоба, които ти подарих.

Приятно посрещане на празника - 24 май, Звездоброецо Кришна!
Допата!
:)

]


Re: Харидуар
от mamasha на 21.05.2011 @ 21:58:35
(Профил | Изпрати бележка)
Ама ти сега и за едно име ли ще се кОсиш. Милче, Кришна - все тая. Все си си Звездоброец. Пък и я си спомни бая ти Ганя - "... все не е лошо (с дявола сме добре, какво бива и на господа малко тамян да покадим — за зор заман)...". :))))))))))))))))

А за чудесния ти пътепис - поздравления! И продължавай с твоите истории. Чета ги с удоволствие, чакам ги с нетърпение!

Светъл да ти е празникът, Звездоброецо!!!


Re: Харидуар
от milcho на 27.05.2011 @ 23:46:26
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Мам!
Права си за бае Ганя. Но това е друга история. Колкото и да се мъчим
да не се отъждествяваме с бае ни Ганя, гена си е ген.
Знам го от личен опит:)
Поздрави, и до скоро,
Мамаша!

]


Re: Харидуар
от Hulia на 30.06.2011 @ 00:33:10
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Е-еееехоооо, Милче - Кришна!:))) С голямо удоволствие прочетох, при това имах честта да чуя тази история и устно разказана от теб...Няма да я забравя, Професоре, няма, не си случаен ти, не си...Мога само да се радвам, че те познавам, Невероятник такъв!:)))


Re: Харидуар
от milcho на 10.07.2011 @ 16:09:05
(Профил | Изпрати бележка)
Ехоооо Ули!
Радвам се че намина, ей тая история я мъкна със себеси от отдавна
и сега и дойде времето. Радвам се, че се срешнахме тук пак Улияна!
До скоро и до СГНР!
:)))
10х!!!

]


Re: Харидуар
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 30.06.2011 @ 00:41:41
(Профил | Изпрати бележка)
Истинско удоволствие е да пътешествам с тебе, Милчо!
Поздрави! :)


Re: Харидуар
от milcho на 10.07.2011 @ 16:11:11
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Весане!
И за мен е двойно по голямо удоволстние да се видим тук,
а се надявам и на живо скоро!
Много ме зарадва, че се отби тук,
Весане.
Жив и здрав!
СГНР!

]


Re: Харидуар
от dandan на 10.07.2011 @ 16:20:56
(Профил | Изпрати бележка)
Сладкодумнико Милчо, не усетих кога изчетох поредната ти история...

Не забравяй, че си с благословия и на православен родопчанин:)))))


Re: Харидуар
от milcho на 14.07.2011 @ 01:41:47
(Профил | Изпрати бележка)
Привет Дани,

Нещо ми е тъжно днес, но твоя коментар както винаги много ме
зараддва. Разбира се че съм с такава благословия -
Бях съвсем забравил за това.
Ства дума за поп Канев от Момчиловци. Не знам дали е още между нас,
не съм го чувал отдавна, а беше през 1983 или 1985 г. Заведе ме при него един колега от обсерваторията Краси който е от това село.
Сърдечно ме посрещна попа и ме благослави по родопски мен и рода ми.
Виж какви спомени ми навя твоят коментар. Но още е рано за Родопските ми саги. Пък кой знае - виж как времато изтича през пръстите ни и май е по добре да нечакам втора покана и да се захващам и с Родопските ми приключения.

...
Бела сом бела, юначе...цала сом света огрела...
...

Дани- СГНР!
10х!


]


Re: Харидуар
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.07.2011 @ 17:25:20
(Профил | Изпрати бележка)
Уоу, Звездоброецо! И Кришна си станал, а аз (голямо *миткало* се извъдих...) - сега чак те чета... :) , :)
Индия си е *шокова терапия*... Отвсякъде! Няма насищане да се връщаш и да се удивляваш. :) , :) , :)
Бил съм в храм на бог Чанделе, но не в Кхаджурахо, а близо до Какинада/Кокинада (пристанище на източния бряг, средата на Индия... )
Много ми беше любопитно да чета за твоето пътуване в Индия.

*...И продължавам още да се чудя на това индийско чудо попиващо всеки чужденец в себе си и приобщаващо го към Вселената наречена ИНДИЯ...*
Чудесно казано, макар че за *виждалия Звезди отблизо, Галактики и Вселени*, може би е различно. :) , :)

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Харидуар
от milcho на 14.07.2011 @ 01:50:13
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Капитане!
Ех как ме зарадва. Друго си е да чуеш някоя добра дума от човек
докоснал се до Индия. За Каджурахо казваш, че не си бил. И аз не успях, макар че в музея в Ню Дели - близо до който ме причакакха онези студенчета - и искаха да ми свият 100 рупи - виж предишната история) имаше цяла стена копие от сцените в Каджурахо и мноого снимков "матриал"! Мооонго матриял пич! Тия индуси са си разбирали от тоя занаят или по скоро и от тоя занаят.
Да се жив и здрав да се видим някой ден на тая земя капитан Боев!
СГНР!

]


Re: Харидуар
от shtura_maimunka на 10.07.2011 @ 21:11:13
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Не знам дали си кришна, но за мен си си един прекрасен, добричък и мнооого умен Милчо К.Най-най-най-добрият разказвач в Хулите !!!:-)))


Re: Харидуар
от milcho на 14.07.2011 @ 01:57:03
(Профил | Изпрати бележка)
Привет май-муун-че!
И ти не ме забравяш драга! Мерси!
Не зная, но разказите ми идват и си отиват по странен начин.
Ето трябва да допиша сагата за Кришна - т.е. разказа "Аре Кришна"
но не мога да намеря време. То време явно бол, но да други неща,
за бира, за звезди, за боквурст, за кафането "Куо Вадис" тук в
холандския квартал и за кво ли не :), но за този разказ няма.
Значи казвам си по натам ще да е. И така си оставам само с добрите
намерения. Привет на верна-Варна!
Допата!
Валя.
:)
10х!

]