автор: ANTARAH

Император Юлиян, който след смъртта му християните ще нарекат Отстъпник, събрал един ден първожреците на всички религии, проповядвани в Византион, както и най-видните атеисти в империята. Вече му било писнало от постоянните им караници, крамоли, задкулисни машинации и пустословия. Те разяждали Източната Римска империя.
Седнал в огромният си, покрит със златен варак и филигранно изработени орнаменти престол, натъкмен с всички атрибути на властта си, той гледал изпод вежди хората, събрани по негова воля. Огромното множество го стреснало не само с броя си, но и с пъстротата на облеклото, държането и самомнителната надутост. В атриума на двореца прибоят на страстите се разбивал в архипелаг от човешки островчета. Хората пристъпяли от крак на крак, а между тях имало метри разстояние, пропити с напрежение и отчужденост.
Императорът почувствал, че само неговото присъствие и наличието на добре въоръжената и обучена стража възпирала поданиците му да не се нахвърлят едни на други и да си прегризат гърлата.
- Добре! Чуйте ме сега! Всеки от вас ще има по десет минути време, за да ме убеди в правотата на вярата си. Искам да разбера и избера най-правилната религия! После ще изслушам атеистите, които твърдят, че не съществува Бог или божества. Слушам ви – докажете че сте единствено прави и непогрешими във вярата си!
Един по един заставали пред него адептите на различните религии, вярвания, секти и ордени. Жонглирали с думи, цитати, мъдри слова и препратки към историята. Били напоително изчерпателни, фанатично ентусиазирани и ... обвити с воалите на алегории, сравнения, мъгливи фрази. Императорът ги слушал с каменно лице съсредоточено и при изтичане на определеното им време махвал с ръка за да спре словесните им водопади. После идвал реда на следващия, на следващия, на следващия... Часове трябвали, за да могат всички да обосноват вярата си. Накрая първожреците приключили и дошъл редът на атеистите.
Започнали отново едни словесни еквилибристики, витиевати думи и философски упражнения на тема: “Защо няма Бог и не би могло да има!”...
И така отново с часове. А император Юлиян прекъсвал всеки мъдрец, когато времето му изтичало с думите:
- Ти убеден ли си в думите, които изричаш?!
И всеки един от тях отговарял:
- Да, ваше Величество!
Когато и последния от тях млъкнал, същински епикуреец, погледите на всички се насочили към владетеля.
Юлиян бавно се изправил и с плътен глас заговорил:
- Така, слушах ви с часове. Атеистите, които ме убеждаваха, че няма Бог или Висша сила и доказваха това чрез логиката си, тръгваха или от някаква аксиома, приета на вяра или достигаха до вярата в собствената си правота и непогрешимост. Те не са по-малко вярващи от вас, първожреците!
Усмивка пробягала по лицата на проповедниците. Но император Юлиян побързал да попари задоволството им:
- Какво обаче да кажа за вас, застъпници на различни божества и религии! Вие не вярвате в собствените си кумири, след като се опитахте чрез логиката да докажете правотата на вярата си. А бе необходима само да заявите: “Аз вярвам и моята вяра не се нуждае от доказателства!”
В залата настанала глъчка. Императорът извисил гласа си, школуван от военни заповеди:
- Млъкнете! За мене в морето от логика на философите винаги има островчета вяра, от които тръгват корабите на теориите им! От друга страна ако птиците не вярваха, че могат да летят никоя логика не би ги накарала да разперят крила! Затова в Рим* всеки ще е свободен да проповядва и вярва в каквото си иска, без да ограничава обаче вярата на останалите! Научете се да живеете заедно!


* - До Константиновите реформи във всички провинции на бившата Римска империя Рим е било нарицателно име за държава.