автор: tomatroev

"Живи са още тези, които са ги видели." - пише Евтимий Търновски за светите братя Кирила и Методия. А тези, които са ги видели са, разбира се, учениците им, които идват в България: Климент, Наум и Ангеларий.
Уви, не може да се каже това за Исуса. От четиримата, които са в Новия завет: Матея, Марка, Лука и Иоана, нито един не е бил негов ученик.
Сега знаем, че тези четири евангелия са писани доста по-късно. Със сигурност най-ранното, това на Матей, е писано след 70 г., когато Ерусалим е вече разрушен от римляните.
Последното, това на Иоан, е най-късното, вече някъде към средата на втори век след Христа.
Светите отци, явно са били наясно с това, защото са разделили дори и тези четири "канонични" евангелия - първите три, обособени в отделна част, а Иоановото, стои някак самотно... Жалко, защото пък на мен от всичките най ми харесва именно "Евангелие от Иоана"! И то наистина е по-различно, ако щете, малко "по- модерно" и "белетристично". За разлика от другите, например, безлични, където авторът не присъства, Иоан си е позволил вече оня литературен похват, чрез който присъства и той в повествованието. Е, не по име, а само дискретно се нарича "ученикът, когото Исус обичаше"...
Но освен тези четири евангелия в Новия завет има още много други, обявени от църквата за неканонични, за еретични или най-малкото са апокрифи, общо около петдесет...
Възможно ли е някои от тях да са по-стари и да са писани наистина от ученици на Исус?
Блазни ме тази мисъл. Донякъде има логика, особено за скритите евангелия и ето защо.
Представете си обсадения от римляните Ерусалим. Стенобойните им машини бавно и упорито разрушават стените и сградите. Цели три годни продължава тази обсада. Три години героично се съпротивляват юдеите, бият се за свободата си и отбраняват града. А през това време други смели мъже и жени рискуват живота си и пренасят на по-безопасно място ценните ръкописи от Храма.
Как го правят?
Промъквали са се през подземните отходни канали за мръсната вода, през "канализацията", извън града, а оттам тайно са изнасяли пергаментовите свитъци надолу, чак до бреговете на Червено море. Скрили са тези свещени за тях книги в различни пещери край брега.
Ако е така, то тогава със сигурност тези текстове, гностичните евангелия, са по-стари и писани още преди разрушаването на Ерусалим. Значи ли това, че Евангелието на Тома или на Филип, на Юда и на Мария Магдалина са наистина от Исусови ученици?
Това, което знаем със сигурност е, че църквата ги е обявила за ерес и не ги е включила в Новия завет.
Дори и формално, стилистично погледнато, "Евангелие от Тома" е доста различно от каноничните. Можем да кажем така: те са проза, а то е поезия. Спомнете си "Азбучна молитва" на нашия Константин Преславски. Нещо такова е и "евангелието" на Тома. По форма поезия, като всеки ред започва с: "Исус каза:" и във всеки случай не е във формата на повествование за живота на Исус, каквито са другите евангелия.
Но има и друго. То е в същината на идеята. Днешната църква казва: "Царството божие е на небето."
Но представете си религиозна идея, в която се казва: Царството божие не е тук или там; бог е във всеки един от вас!"
За "Евангелието на Юда" би могъл да каже повече нашият колега Лео Бедросян, доколкото знам, е превел на български и то буквално текста, труд, който тук е уместно да спомена.
Много хора смятат каноничните евангелия за безинтересни, за разлика от гностичните. Всъщност не е така. Каноничните евангелия са също един богат, удивителен свят, но, разбира се, само ако ги прочетете, освободени от предразсъдъци.
Един от тях, вкоренен в масовото съзнание предразсъдък е, че апостолите около Исус са били дванадесет.
Всъщност са много повече.
В една наша църква са изографисани например тридесет и сред тях ликовете на две жени! Не е ли удивително! Кои са тези жени? Според мен са Мария Магдалина и Саломия. Последната се споменава в Евангелието от Тома, а аз му вярвам.
Но е имало и още много жени, тръгнали с апостола.
В евангелията пише, че те и други хора са продавали имотите си и са тръгвали с него.
Какво означава това?
Мисля, че са били готови да се жертват за едно общо, свято дело. Така по-късно в Пловдив, като избухва Априлското въстание, Кочо Честеменски запалва магазина и къщата си и се присъединява към бунта. И още двама-трима правят това. Но само толкова. За разлика от Перущица и Панагюрище, Пловдив не въстава.
По време на своя път към към Балкана и Ботевата чета минава през няколко села. Влизат в първото. От там с тях тръгват само няколко юнака. Войновски казва на Ботев, да запалим селото, за да тръгнат всички! Така се прави, такива са правилата на борбата! Но Ботев не разрешава...
Сто и двадесет души са били общо апостолите около Исус, мъже и жени. От тях той отделя 70 човека, най-опитните, най-верните. Изпраща ги, по двама, из цяла Юдея и Галилея. Казва им: ще тръгнете и ще минете през всеки град и през всяко село. "Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци." / Лук. 10:3 / Казва им още: в която къща влезете, яжте и пийте, каквото ви дадат,"...защото работата заслужава своята заплата." / Лук. 10:7 /. Където не ви приемат, и праха по подметките ви да не остане...
Апостолите се връщат след една година в Ерусалим и казват въодушевени: навсякъде ни приеха и ни последваха! Всички славят твоето име, Учителю и са готови за бунт!
Исус им казва: не се възгордявайте, не те служат на нас, а ние на тях!
А знаете ли кои градове изгонват пратениците на Исус или по-точно не ги пускат да влязат? Те са няколко само и / внимавайте сега! / сред тях - Випсаида и Капернаум! Да, Випсаида, селото на Филип и Капернаум, точно този град, откъдето тръгва Спасителя!
Исус е бесен: Горко ти Капернауме, горко и на тебе, Випсаидо, съдбата на Содом и Гомор е по-лека от това, което ще ви сполети, задето се възгордяхте!
Затова, казвам аз, хората оставяли къщите и нивите си и са го следвали. Заради предстоящият бунт срещу римляните.
А сега идва най-интересното. Ще ви кажа какво е станало след неговата смърт. Изминали са седемдесет години. Ерусалим е разрушен от римляните. Няма град - няма проблем! В империята се възцарява спокойствие. Юдеите, този героичен народ / не знам защо, но ние имаме някаква друга, превратна представа за тях /, са покорени напълно. Вече никой не готви въстание. Вече не е необходимо хората да изоставят и продават имотите си.
А християнската общност? О, тя се разраства! И ето как става това, по стара традиция. Имаше един мъж, Ананий, пише в Деянията на светите апостоли, с жена си Сапфира. Та тези Ананий и Сапфира продали имота си и дали парите на общността. Обаче вижте какво направили: не дали всичките пари, а скрили една част от тях за себе си.
И Петър пита Ананий: Анание, за колко продаде имота си? Защо скри от стойността на нивата, защо ни излъга, нас и Бога? И "като чу тия думи, Анания падна и издъхна..." /Деяния 5:5 /.
После идва жена му, без да знае какво се е случило. Петър и нея я пита: кажи за толкова ли продадохте нивата? И тя като казва : да, той и отвръща, наговорили сте се, ала ето, мъжът ти го изнесоха преди малко през вратата с нозете напред, и тебе така ще изнесат!
"И тя веднага падна пред нозете му и издъхна." / Деяния. 5:10 /
Ананий и Сапфира са дадени като лош пример, за поука, а иначе "...който имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." /Деяния. 4:37 /
Така е направил един друг добър човек, Иосия. Така правят всички: "...които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото." / Деяния 4:34 /. И ето я сега идиличната картина, ако някой от вас запита защо: "... и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо..." / Деяния 4:32 /.
Какво е станало?
Ами същото, което по-късно е станало през 19 век. Една, отначало хуманна идея на Маркс, се е изродила в една отвратителна идеология, наречена марксизъм-ленинизъм. От идеите на друг велик немски философ се е възползвал един австрийски пишман художник и ефрейтор с малки мустачки и я е превърнал в още по-отвратителна идеология.
Така и идеите на Спасителя, който е обещавал на бедните и поробените свобода и Царство божие на земята, по някакъв странен "диалектически" начин са били преобърнати в своята противоположност... "Христовата църква" лека полека е започнала да набира мощ, подобно на съвременните финансови пирамиди. Само че, напротив, съвсем не се е сгромолясала. Запитайте се защо.

Следва продължение.