автор: joanna_vas

Поглеждам през пердето на прозореца
към Светлината в късния следобед!
Потапям в пъстрите отблясъци писеца
преди да дам на думите си полет!

А поле ... върху листа с Теб рисувам
красив пейзаж от есенни градини...
Онези ... дето вечно ги сънувам,
през нощите ... от хиляди години ...

Тогава ... осъзнавам, че ме има -
като пресят прашец в разтворената длан!
Прозрачната ми същност е незрима,
но съм градивен атом в непредвиден план!

Разстилам с клепките си цветовете,
прецеждам думички през Твоите ръце,
а под перото ми се гонят ветровете
и ... подлудват с радост моето сърце!

Рисувам с Теб словесните картини,
които пазя в мен от векове
и ... Те прегръщам в облачета сини
над шумните и прашни градове!

А нощем ... в малка точка се побирам,
която в Светлина ще израсте!
Сред този хаос ... с обич Теб избирам
и ... Любовта ми, нека да се разпростре!