Подпалих дома си.
Заставих го в пламъци.
Но огънят пръв изгоря.
Вече се съмва,
а нямам и залък
от онази – тихата – тишина...
Както дойде, така и си тръгна
денят – пра-пра-внук на Всемира.
И както осъмнах, така ще се стъмни.
През стените покой не прозира...
В плен съм на залеза,
той ме усмири – без риза
и не с белезници прикова ме тук, на прага.
Копнеж към пурпур ме пронизва...
Настъпило е време за раздяла.