автор: hesperus

Тя, Любовта ми - хлапачка щастлива,
се усмихва на вятъра, гали цветята,
сред косове тича с подскоци игриви
и с благодарност прегръща тревата,
дърветата, клоните - напъпил цъфтеж
и цялата жадност за сбъднат живот,
усеща през порите този вечен стремеж
към пчеличка, към семка, към плод.
Гората е нейна, всеотдайна и чиста,
хамак и оплита в тази нежност набола,
нашепва омайни, неподправени истини...
Тя, Любовта ми...Гората напролет.