автор: liulina

Цялата съм цвят на праскова,
една сияеща капчица лава съм,
стичам се по теб ароматна,
горя като неприспана жарава,
от птицата жар перо съм,
и обятие с любов необятна ...
Настръхваш ли, когато горя те с очи,
омесвам те с пръсти и те изпичам,
пламти ядрото на живота,
сърцето ми не може да мълчи,
пръстите ми в кожата ти вричам,
изпълва се с живот ядрото
и се наелекричваме ...
В безвремие се вричаме
и обичаме
срещу вятърните мелници
затичани
запалени се вдишваме
и един във друг издишаме ...
и тьй наелектричено надишани,
притихваме и пак припламва
събудената за живот искра
с нова капка лава след
предишната
и пак и пак ни грабва
ръката на страстта ...