автор: diva_voda

Дъждът разрошва с мокри пръсти
наболите перчеми на нивята.
Небето застрашително се мръщи,
тръпне - влага жаждаща, земята.
Светкавици и гръм
един след друг се сипят,
подобно в битка - оръжеен звън,
нестроен тропот на копита -

дълбоко в сивото небе
един светец със змей се бори.


За златно зърно, тежък плод
селяшкото сърце се моли.