Седях и слушах метроклипа
в очакване да дойде влак,
когато погледът ми чипа
съзря на фотоапарат.
Какво заснето е на него? –
си мислех, в джоба го прибрал.
С развинтеното мое его
на Рио виждах карнавал.
Или на филмовата лента
от раз да бие на очи
пред Моника, как президента
от кеф примигва и мучи.
Аз виждам снимка на бин Ладен
прострелян в лявото око.
Палачът – командоса жаден,
позира с някоя Монро.
Дано да няма кадри грозни
от парламентен водевил,
ни Бойко, с финтове фамозни,
на мач таланта си разкрил.
Гърдата нека на Белучи,
под блуза, с мекия овал,
пред мене в кадър да се случи
и аз да тръпна, пламнал цял.
Ръката чипа ми изгаря –
над мислите си нямам власт,
а другата го вече сварва
събуден, онемял от страст.