автор: mitko_jordanov

Образите раждат думи, думите-герои, а те създават истории, които част са от живота. Винаги съм си задавал въпроса, защо писателите четат много.
Смятах, че така обогатяват езика си, откриват нови думи, учат се да боравят с тях, сравняват себе си от другите, чуват. Не, писателите виждат в книгите синтез на чужди светове, спестяват време да изследват, да откриват брегове. Стават пътешественици във времето и нравите. Виждат „там и тогава”, защото ние сме затворници на „тук и сега”. Така опознават ценностите на различни времена и места. Записаният свят ги храни с въпроси, поставя отговори, изгражда стъпала. От страниците плъзва светлина показваща пътеките в тунела, отбляскват нишки, преплитат се, разделят, сливат се в едно. Чертаят образ, зидат хипотеза, повеждат автора на път. Думите еднакви, съвкупности от прости знаци, казват на всекиго различно, рисуват с различни цветове. Колорит безкраен, в който всеки вижда своята дъга, дори за далтониста сивото не е едничка сивота. Грамотност с време се печели, от опити достига рутина, остава само истинност една. Всеки трупа я познавайки истините чужди, разчитайки ги с поглед, слух и сетива. Написаните истини на други ни дават смелостта да кажем свойта истина една.