автор: rumpel

На приказно-жълти поляни
със теб уморени ще седнем,
връз халища с капки постлани
към слънцето ще погледнем.

А то упорито ще грее,
по пътя с лъчи ще просветва.
Аз питам те: Как ще успеем
да правим любов на светло?

От хорските погледи скрита
под сянка на горска прохлада,
с теб нека в небето политам
и в пропасти да пропадам.

Люби ме и страстно, и нежно,
без дъх да остана последен.
Щом туй е любов неизбежна,
то нека да бъде със тебе.