автор: verysmallanimal

Вятърът слезе на пръсти от хълма, духна в очите на човека и се шмугна в клоните.
Листата запяха – всяко със свой си гласец, а дебелите струни на дърветата басово пригласяха. Вятърът се усилваше и затихваше, въртеше се около човека и изпълваше света му с хиляди звуци, прескачащи се по поляните.
Човекът тръсна глава и се зае да подреди звуците в хармония.
Вятърът спря, листата замряха. Земята попи звуците. Изпод камъните изпълзя тишината и удави света.