автор: secret_rose

Вали на едри капки, топъл дъжд.
А Емили се смее и танцува.
В очите и... съзирам наведнъж
най-сините морета как лудуват.
Най - прелестните птици как летят,
най - пъстрите цветенца как ухаят.
Дочувам песента на чуден свят
във който само смях е, и игра е.
А после... после този, топъл ден
с проблясващите улици и арки...
И капчиците дъжд, по нея, мен
съвсем прозрачни, лъскави и малки
и локвичката сребърна в прахта
и цели светове... в очите сини...
където отразена спи кръвта
на мъничко крилце, почти преминало...
почти, съвсем... Сивеещ тротоар.
В сърцето ми - неканени предвестници.
- Животът, миличко... е много стар...
А тази птичка... тя е късче вестник.