автор: rumpel

Тя от Витоша древна извира,
там върхът Черен е нейният дом.
Сто потока по пътя събира
и дарява им речен подслон.

Струма - изумрудено свежа
в дефилето оставя следа.
Като знойна кобилка бележи
пътя, минал след буйна езда.

Бурно следвайки свойте талази,
долините по пътя оре.
На моменти спокойно си лази
към влюбчивото Бяло море.

Моя стройна и зряла! Реката
с многобройно пролети сълзи.
Тя спокойна е само, когато
сред ливадите тучни пълзи.

Тя ирива е и необятна
със подводните речни скали.
Но е Струма, реката, която
с пълноводие прави бели.

И припява си песен без думи
по пътеки с гореща тъга.
Моя стройна, забързана Струма,
необятно красива река!