автор: kalin8

Разказ на Демиен.

Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни…Пристигна днес и още от вратата зачурулика:
– Дем! Да знаеш само какво се случи! Мама и татко ме помолиха да поканя твоят любим художник- Никола на вечеря у дома… Аз им разказах за него, за портрета и…-
Спря за миг и погледна дяволито, както само тя може- …И познай още кой е канен!? Да? Твоите родители, естествено! Ти- също, разбира се…Но, само ако ме почерпиш! Например…с шоколадов ликьор! Е! Да те видя сега, дали ще откажеш?Нали е прекрасно!?
Можах само да изрека едно глухо „да”…Дотолкова можах в изненадата си. Никола ще бъде представен на родителите ми преди аз …Преди ние с него да сме…Вихрушка от мисли се завъртя в главата ми и почти ми стана зле- като след първите
пируети в балетната школа.Каква история само?! Обичам човек, когото съм виждала само от прозореца си. Знам за него само ,че рисува прекрасно и че също ме обича… Или поне имам такава надежда. Много бих искала да е така!
Мария седна най-после и се укроти, като с огромен интерес заразглежда стария моден журнал, разлистван поне сто пъти лично от нея. Хвърли бомбата и сега…Играе си с мен, като малко дете и умира от удоволствие да ме дразни. Сега направо съжалявам, че и’ доверих чувствата си към Никола.Да! Сега вече е разбрала, че е сгрешила с тази покана за вечеря у родителите. Просто е още много рано!
Кажете ми как да постъпя? Може би…Може би трябва да го видя преди тази вечеря?! Това е!
Нека Мария,която набързо заплете тази история с поканите, сега да пооправи нещата! След като обича много да разказва за мен, за Никола и за портрета, нека да ни запознае! Да! Нека покани от мое име любимия ми за първата ни среща! Тук и сега!
Чух собствения си глас да казва:
-Мария! Много те моля да поканиш Никола да дойде у дома!
Кажи му, че бих искала…Че много бих искала да разговарям с него. Ако може, още днес! Мисля, че има какво да си кажем преди официалната вечеря, която ни се налага от…
Мария скочи и ме прегърна. Каза съвсем тихо и някак сериозно:
-Крайно време е, Дем! Отдавна трябваше…
И излетя навън. От прозореца видях как прекоси улицата и влезе в кафето „При Роже” отсреща.
Обърнах се и ми се стори, че портретът ми се усмихва…Да! Нарисуваната Демиен сега изглежда по-щастлива!


Б.Калинов
30.04.2011 г.
Пловдив
Художник: Зинаида Серебрякова
http://img.lenta.ru/photo/2011/02/09/exhibition/pic008.jpg