автор: Pobeditel

Tи знаеш, че си ми истинска любов и вяра,
топлина, без която да живея аз не мога
в света лъжовен на дявола подвластен,
където само душите са територия на Бога.

Намирам те за съвършена и прекрасна
в чувствата, мислите, мъдростта свежа,
но винаги не ми достигат думи да изкажа
цялата си безрезервна обич и копнежа.

Хората се губят в тленността и суетата
по пътя от неверие, на мрак обречен,
а ние с теб имаме най-важното богатство,
безценната взаимност дава смисъл вечен.

Ще се борим срещу всяка груба пошлост,
даряващи усмивки, съхранили дух лиричен.
Ще сме често изкупление за чужда слабост.
Мое щастие, все така безкрайно те обичам.