Ако те няма, зората без смисъл ще спре.
Само сън ще остане, застинал във мрака.
Ще се залутат звездите, без да знаят къде
свойта нощ, свойта бъдност да чакат.
Ако си тръгнеш, цвят на дива афъзка
ще замръзне зла, поболяла от студ.
Но на инат ще цъфти - бодлива и дръзка
не за другите - теб да дочака...напук.