автор: theheart_ofthefire

Отдавна някой е разказал всичките ми думи,
в една далечна нощ- обходил всичките небета
и в кръчмата на ада- пил и псувал с музите
от някакъв случаен залез,та до пет без десет.

И аз съм само онзи много късен конекрадец
и имам всичко, дето всъщност никак не е мое,
дори сънят ми, в който звездолики падаха,
прошепнат е от някой някога преди. С прибоя.

Ще седна най-накрая до лозите, ще призная,
по дяволите всичките вселени,случени отдавна,
по дяволите мен дори, защото преповтарям...
жените всичките, поемите и тишината!

По дяволите още- боровинковият мрак ...,
когато във адажиото за щурци преливам,
банален ми е всеки дъжд, сама ще заваля,
По ангелите! Като себе си ще те обичам...


theheart_ofthefire