автор: ivliter

В тихата и бистра река на мълчанието плуват сребролюспите риби на безбройните ни желания. Бързеите и коват звъна на пораженията и успехите. В тях се къпе на воля творческото ни вдъхновение и в кротката й вода се оглеждат новородените идеи.
А в дълбокото небе над речната вода летят бързокрилите птици на неуморните ни мисли, в гнездата на които се излюпват сладкопойните пилци на всичките наши мечти. Водите на тази тиха река напояват старата възлеста лозница на живота, сред листата на която зреят най-вкусните слънчеви гроздове от чиито зрънца се храни въображението ни.
Небето на мълчанието изтигла главозамайващите висини на планината, за да закотви облаците на сияйните си въжделения, за да нахрани цялата земя с покой и красота.
И много често то е невидимата люлка на тихата ни съпричастност към всичко случващо се покрай нас и в нас. То е водата, в която се размиват назрелите конфликти между хората. Мълчанието е билката целебна срещу злото и вечно съпътстващите го безбройни неудачи. Мълчанието – умиротворител и гълтач на ненаситните огньове на бушуващите страсти.
Най-често мълчанието е прохладната живителна сянка на мъдростта под яркото убийствено слънце в пустинните полета на живота.