автор: secret_rose

Налей си... от пелина на живота.
Ти друго питие не си познавал.
Любови и страдания - каквото
небето увенчае с тъжна слава.

Безумие от нереални страсти,
безкрайност, нароила живи форми,
понятия за цялост уж, пък части
разпръстнати в пространствата ти волни.

Наливай си. Но аз от днес не пия.
Пресъхнаха ми жаждите човешки.
Не ми е нужна твоята магия,
повтаря се - от грешки та до смешки.

Слънцата ми се плъзват неопити
по вените - очакващи бразди.
И вече не живея по термитите
с тавани от рисувани звезди.

Събуди ме една добра измама.
(прескачам си така от трън на глог)
А моята любов с теб общо няма -
обичам те и без да си ми бог.