автор: imanka

Имам 346 приятели във Facebook, 114 абонати в Skype, 200 номера в телефонния указател на GSM, живея сама, поне 5 дни от седмицата няма с кого да изляза на кафе, а единствените, с които редовно споделям проблемите си са Бри и Линет от „Отчаяни съпруги”.
Ако и вие се чувствате като на самотен остров, заобиколен от океана на интернет комуникацията и медийната информация, значи имате проблем. Успокоителното е, че поне 2 милиона от населението на страната имат същия проблем.

Търсим щастието да ни се усмихне от новия тапет на десктопа. Надяваме се, че лъчението от монитора ще стопли сърцето ни. Извивките на клавиатурата са единствените, чиито допир познаваме детайлно. Онлайн сме във Facebook, Skype, и в няколко сайта за запознанства, инкогнито за всички роднини и извън линия за живота отвън. Сърфираме в търсене на любовта.

Всеки ден хиляди самотни жени търсят своя Брат Пит в интернет пространството. В абсолютно същия момент хиляди мъже се опитват да разпознаят устните на Анджелина Джоли на аватарите в сайтовете за запознанства. Така тези хиляди потенциални двойки се разминават, търсейки идеала, защото онлайн животът ги е заблудил, че могат да го открият. Но уви, носът на Сирано дьо Бержерак си остава голям, дори на профила си в Elmaz.com да си е качил снимка на Орландо Блум. И в крайна сметка всички остават разочаровани и продължават да цъкат Next с мишката, докато не получат спазъм в показалеца. Тогава решават, че това е безсмислено, лягат си сами, обвиняват другите, че вечно имат късмет и след като се изморят да се съмосъжаляват- заспиват. Тази история се повтаря всеки ден, по няколко милиона пъти и кръговратът на живота се заменя с интернет кръговрата. Вече не ни интересува, че Земята се върти около Слънцето, защото и двете ни полукълба на мозъка се въртят около интернет пространството.

Но запомнете едно- след всеки пореден отхвърлен Сирано, се събуждате още по-сами, отколкото сте си легнали, отивате в банята, поглеждате в огледалото и разбирате, че и вашият нос не е идеален.