автор: the_loner_wolf

от похотливост целия раздиран
ти дяволски очите си въртиш
в дела и плътски помисли кремиран
с език изплезен сам след тях вървиш

във лакомия сам се давиш и потъваш
със две ръце натъпкваш във устата
до болка страшна тялото разпъваш
не можеш да се вдигнеш от земята

от алчност лиги ти потичат по лицето
за златен блясък ти на всичко си готов
да си изтръгнеш и да продадеш сърцето
да размениш и смъртния покров

сам в ленност си потънал и в забрава
и тялото разплуло се без труд
да тънеш в мързел – друго не остава
да мислиш инак ти докарва смут

от огнен гняв изгарян си жестоко
главата се разбива на искри
в сърцето е заседнал той дълбоко
на нищо не приличаш вече ти

и като червей завист те изяжда
очите святкат ти със блясък див
и нищичко на теб не се услажда
от нищо радостно не си щастлив

надут от гордост въздух не поемаш
със вирнат нос ти по света вървиш
от чуждо мнение и грам не вземаш
сам собствения паметник градиш