(на майка ми)
Колелото на съдбата
резонансно завъртя се
Mагистралата - живот
захвърли Егото разбито
милиони остри
поцеланови парчета
А, Богородица простена
от думите жигосана
В сърцето сълзи две
отрони и прати Ангел
да помилва с шепот.
“Далече е часът за Сбогом.”
Не стига само извинение
за нощите безсъние,
косите бели,
бръчки изнурение.
Тревога от любов -
cветкавица завинаги
утробата прорязала.
Благодаря с акорда
нежен на пиано!
Прости, че няма
да ти кажа!