автор: Light

Каква любов си имал,
за да понесеш греха.
И кръстът, който ти сковахме,
е единствена врата,...
към теб.
Защо Любящий мой,
избрахме тази участ?
Не тръгнахме след теб.
И думите ти със съмнение покрихме.
Сега се молим, викаме те, пак да ни спасиш.
Ала на твоя кръст сме вече ние.
Ела Божествений, спаси ни.
От кривата ни мисъл.
От ненаситното его.
От неизбежната ни гибел.
Врата е твоят, кръст.
Благословен да бъде.
Ще страдам днес за теб,
и утре даже.
Във твоята защита ще застана.
И ще повторя думите ти към света.
Осанна!
Любов и Милост за души страдални.