автор: emilia

Сълза едничка не остана
в моите тъжни очи.
Не се докосват вече
до мене слънчеви лъчи.
Облаци бурни се вихрят
и капка след капка вали,
както сърцето ми болно
по тебе отдавна кърви.
Душата ми се пръсна
и парченцата не се събират.
Пръстите неволно и жестоко
с нокти кожата съдират.
От страдание по теб
косата моя побеля.
Кожата ми се изплака
и бързо, бързо остаря.
Но ако ти се върнеш,
ако дойдиш тук,
в тялото ми ще пропее
пак онзи нежен звук,
който ще ме събуди
да живея, ще ме подмлади,
защото нежна и красива
ме правиш само ти!