Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djivderova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14187

Онлайн са:
Анонимни: 113
ХуЛитери: 2
Всичко: 115

Онлайн сега:
:: Elling
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМечта
раздел: Есета, пътеписи
автор: Keri

"Животът е въртележка, на която никой не може да се задържи задълго. В края на краищата тя винаги се връща на същото място, като затваря кръга" - Стивън Кинг.


Спомням си, че когато бях малка, все се чудех какво има от другата страна на луната. Веднъж дори си представих, че мога да имам прашинка от там и я поисках за рождения си ден. Е, не я получих, разбира се. Сега знам, че там е пустиня - толкова много прашинки, толкова много желания...
Няколко години след това намерих на плажа едно много красиво камъче, съвсем обикновено, но за мен си беше специално. Странно, нали - за две-три години прашинката се е превърнала в камъче...
Сега искам апартамент. Чудя се защо си припомних прашинката и камъчето. Може би всъщност нищо не се е променило и аз все още искам онази мъничка част от пустинята. И не е ли така? Не живеем ли точно в пустиня, която вместо от пясък е от блокове и сгради - едни такива правоъгълни и озъбени. Сиви. Мъртви.
Когато получа своето квадратче, наречено апартамент, сигурно ще поискам къща, после по-голяма и т.н. Пак прашинка... За съжаление не от луната. Тази на луната свети. Да, отразена светлина, но все пак красива и посвоему жива...
Какво имаме и към какво се стремим? Дали детските ни мечти се променят? Май не. Всеки живее с (в) прашинката си, гредайки към следващата. Когато я достигне поглежда към следващата... И крагът се затваря. Има ли го или го няма прогресът в мечтите? Май е по-добре да не мислим за отговора. От него боли...


Публикувано от mmm на 30.09.2004 @ 11:04:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Keri

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.02.2025 год. / 13:47:39 часа

добави твой текст
"Мечта" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мечта
от sradev (sradev@wp.pl) на 30.09.2004 @ 18:47:19
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
naj-goljamata pustinja na sveta e zastroenoto ot 4oveka (zaedno s pxti6tata)


Re: Мечта
от Aleko (a.kolev@mail.bg) на 15.10.2004 @ 09:06:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.kolev.at
Много добре написано, и за съжаление, много вярно, Keri!:(
Един казва - имам къща, втори - имам земя и т.н.
Аз им казвам - не, ти нямаш земя - тя е била, тя и ще бъде много след като тебе те няма. Тя не е твоя - ти си неин. Мисля, че с годините успях да преборя в себе си това чувство за собственост. И много по-добре се чувства човек, когато не той има, а него го имат. Остава много повече място за любов и усмивки!;)