автор: veniamin

В този град
сенките се изтягат по покривите
като стари джамийски котараци.

Но нито гласът на ходжата,
нито камбаната на църквата
могат да разпръснат оловната войска,
която лети над главите.
Майките четат на децата си
приказки на Андерсен, но преди това
затварят прозорците.

В този град един четириглав часовник
свири от сутрин до вечер
по възрожденски.
Докато слънцето се търкулне
като непотъркан пендар
зад олющените панелки.
И сирената за реката не възвести –
отдръпнете от мен
всичките жертвоприношения.

В този град бялото прелива в зелено.
И след тях е червената диря на залеза.
Сутрин разносвачи на мляко
будят гълъбите… и сънищата.
Но няма кой да види облака – крава,
от която можеш да пиеш, да пиеш…

Само старата махала,
която все още сънувам, е непокътната.
Сякаш е острова на тъгата ми.