автор: hesperus

От небесния плам на душата ти
взимам малки искрици за огън,
после скришом крада от тъгата ти,
но сърцето да стигна ... не мога.

Нежността по листенца откъсвам,
от сълзите горчиви - по много,
в тишината ти стъпвам на пръсти,
но сърцето да стигна...не мога.

С нежна длан твойта болка обирам,
с Любовта ти се кланям пред Бога,
лъч след лъч си крада и събирам
твоя свят , но сърцето...не мога.