Но нека да започнем отначало.
Исус е роден в Назарет.
Чакайте, ще каже сега някой, не е ли във Витлеем?
Верно, така пише в две от евангелията, тези на Матей и на Лука. Но пък в другите две, на Марко и на Иоана, доста по-различни, особено в началото, няма и дума за Витлеем.
Матей и Лука карат героя си Йосиф да тръгне на рисковано пътуване от Назарет към Витлеем, и то не сам, а с бременната си жена, която всеки момент може да роди. Това се налагало, понеже излязла заповед от кесаря - "да се направи преброяване по цялата земя". / Лука. 2:1 /
Днес знаем със сигурност, че в тази година е нямало никакво преброяване на населението в Иудея.
Но дори и да е имало преброяване, то е засягало само мъжете.
Получава се някаква безсмислица.
Защо Матей и Лука карат героя си да предприеме такова рисковано пътешествие?
Поради една единствена причина - трябвало е на всяка цена да се покаже, че Йосиф е от "царско коляно".
Толкова ли важно е било това?
Да, за евреите от онова време, много! Нали в техните свещени книги, в Стария завет, е писано, че Месията, който ще дойде да ги освободи, ще е от "Авраамовото семе". Матей, например, който е по-пестелив в разказа си за самото раждане на Исус, в замяна на това проследява подробно рода на Исус, като започва още от Авраама и стига не до девето коляно, ами ги изкарва три пъти по четиринадесет рода - общо 32 рода!
Демек, Исус е от царско потекло!
Тук има една голяма историческа ирония. Тя е в това, че да бъде изкаран Исус от царският Аврамов род е било важно за самите юдеи, но не и за хората, които впоследствие се нарекли християни, а още по-малко пък за нас.
Християнството не е юдейска религия / те си имат друга, своя /, тя е религия на римляните, а после и наша... И на римляните, а пък още по-малко на нас въобще не ни пука дали Исус Христос е бил от юдейски царски род или не!
За нас цялата тази мистификация около около пътуването на Йосиф със семейството си от Назарет до Витлеем, е напълно излишна.
Бих могъл да кажа, че това е една "художествена измислица" на автора
на евангелието, Лука, който така подробно и увлекателно описва раждането на Исус в яслата със всички перипетии...
Но бих могъл да бъда и още по-точен и да го нарека "художествен похват".
Каква е разликата?
Художествената измислица е чисто авторово, "творческо решение", някакво интересно, оригинално и ново хрумване, без аналог и, разбира се, без претенции за достоверност.
В случая обаче, е налице един художествен похват, явно дошъл от дълбока древност, любим на писателите и в наши дни.
Така ирландецът Джеймс Джойс в романа с "Улис" използва мита за "Одисей". Преди това път Гьоте пише своя "Фауст", като взема за основа друг мит, тоест, сюжет, съществувал преди него. Знаем, че и Даниел Дефо е написал прочутият си роман за Робинзон Крузо, като е използвал дневника на английски моряк, претърпял корабокрушение... И в наши дни, както видяхме, оказа се, и романът на Дан Браун има прототип и се стигна до съдебен спор.
Като говорим за Евангелието на Лука, няма опасност за съдебен спор, но пък забелязваме удивителни аналогии с още по-древни писмени източници!
В римската империя са проникнали много древни култове и вярвания като египетският култ на богинята Изида и персийският култ на Митра. Според много учени митът за Дева Мария е само отзвук от тези митове.
Както Апис, така и Исус бил заченат от небесен лъч светлина. Знае се още, че в историята на раждането на Исус, така, както е предадена от Лука, има дълбок будистки елемент. Историите, които Лука разказва, не са измислени от него. Той е взаимствал от митове, дошли пък от Изтока.
Ето индийският спасител Буда / пет века преди да се роди Христос /: "Роди се чуден герой... Спасител на света, изпълнен с милосърдие..."
Евангелистките автори за взели от култа към Митра тайнството на вечерята, която е спадала към "тайнствата на Митра".
Езически елементи има и при възкресението. Ето празника на Адонис: първо се празнува смъртта Му и се погребвало неговото изображение. На третия ден идвала вестта, че богът е жив и неговото изображение се издигало във въздуха.
Следва продължение.