Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 83
ХуЛитери: 3
Всичко: 86

Онлайн сега:
:: maistora
:: Albatros
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСюрреалистична картина
раздел: Есета, пътеписи
автор: ivliter

Художникът рисува на своята нова картината как един човек върви забързан по небето. По скоро не върви, а се опитва да лети. Край него едрите големи риби на кълбестите белите облаци танцуват в широката небесна пустота. На тях раздава той от радостта и болките, които носи земното в небесното.
Към него слънцето отправя взор, протяга златните си длани да го погали, но близостта му за човека е опасна и затова, един орел политнал над главата му, го брани, с крилата си му прави сянка. Далече някъде в пространството пред него, небесната дъга изсмуква с дългите си смукала от красотата на земята най-дивни цветове. В картината реката нарисувана тече по невъзможен начин – тя от земята се излива в синевата на небето. Подскочили от своите места, политнали са къщите, въртят се в безтегловност, забравили предназначението си. И виждам още няколко дървета, забили корените в облаците, напук на гравитацията, как ръсят плодове в неокосената трева с обърнати корони към земята. От най-големия и светъл облак, наднича някой с любопитство към вървящия човек. Дали това не е самият Бог? Нима художникът е дръзнал да качи при Бог човека!? Нали това е невъзможно, защото може Бог да слезе до човека, но не обратното. А може би животът на земята е сюрреалистичната картина нарисувана от нашият Създател?


Публикувано от Administrator на 21.04.2011 @ 12:02:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
607 четения | оценка 5

показвания 30300
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Сюрреалистична картина" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.