автор: desert_inrose

жадувам колелото ми да спре
и другото.., и другото,
да, и това.., и петото...
и да престане със стрелките да тъче
на времето любимата завеса

то вечно новата си дреха да развява,
да танцува, сякаш е на пищен бал,
а аз в синхронен такт да отброявам
стъпките му: с двуеточието на екрана си...

да можех всички песъчники да изнижа,
разхождали се до една из мен - безбройни пъти,
да им покажа как последно се излиза
и как няма вече да се бутат вътре свъсено

да знаех колко трудно се умирало...
навярно нямаше да се родя изобщо
времето през пръсти да изнижа
няма как.. часовник съм му – просто