Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 1
Всичко: 427

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПровокирано... за пореден път
раздел: Есета, пътеписи
автор: Bobby1177

Днес минах два пъти маршрута между Нови Искър и центъра на София. Знаете, най-пряко е през Требич, Илиянци, Толстой...Денят беше сив и влажен.
Това, което ме накара да напиша тези редове, е, че за пореден път се убеждавам колко безизходно е положението на страната ни. Може би ще се питате защо, какво толкова съм видял? Всъщност, нищо особено - таксито друсаше и слаломираше между дупките, а шофьорът пушеше. Отстрани се виждаха чудни картини, да ме пита човек какво им е чудното, на някакви цехчета, предприятийца, даже малки дюкянчета. Имаше и разглобени камиони, ръждасала арматура, буренясали огради. Сетих се как веднъж търсих някакъв адрес на бул. „Илиянци”, под линията, отдолу, на който, ако не знаете, има посочени само 2-3 номера, въпреки че е доста сериозна индустриална зона...
Хм, аз имам възможност да пътувам насам-натам, и, гледайки България, ме обзема… чисто, дълбоко и откровено отчаяние. Съжалявам, звучи песимистично, но не мога да споделя друго, а искам да споделя това!
Бизнесът е и начин на отношение към хората, най-вече към потребителите, към работниците. Тук отвсякъде лъха на далавера, на хитринка, на мисъл единствено за себе си и как да прецакаме другия. Дупките по пътя са дупки в нашите души, а бих казал и мозъци. Липсата на подредба в „индустриалната зона” е липса на ред в главите ни (не, не става дума за силов ред). Жалко, не можем да се съизмерваме с европейските страни, само трябва да сме изключително благодарни, че поне на книга сме в ЕС.
По улиците виждам много мрачни, объркани хора, често в съчетание с особена форма на типични балкански хитреци, които си мислят, че са изкярили нещо като са спестили данъка или осигуровките си. Всички честни и достойни хора, разбирай нормални, сякаш отдавна са или заминали, или са били смачкани и буквално подложени на унищожение.
Почти чувам гласовете за нашата дълга и славна история, но веднага искам да кажа, че ние сега нямаме абсолютно нищо общо с българите отпреди 600-700 години, просто съм убеден в това. Ние, всъщност, нямаме общо с българите отпреди 100 години, та...
Напълно заслужаваме живота си, да знаете! Няма на кого да се сърдим! И мисля, че ако не стане чудо, до 50-на години ще сме на изчезване. Много от нещата в милата ни родина са белязани от необратимо изхабяване и тотална безнадежност.
Да ви кажа, аз не искам и да съм богат тук. Какво, ще си карам джипа в тия съвременни руини?
...Дано следващите дни са слънчеви. Слънцето поне ще стопли пейзажа, а може би ще ни накара и да се усмихнем...


Публикувано от aurora на 20.04.2011 @ 09:13:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Bobby1177

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 18209
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Провокирано... за пореден път" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Провокирано... за пореден път
от doktora на 20.04.2011 @ 10:51:05
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, здравей писателю на есета...дочувам позната интонация;(