Земя и море.
Остров на надеждата.
Бълбукащо синьо,
преливащо в златни вълни.
Сърце-море,
ритмично биещо.
Колко бурни реки,
намират в тебе покой?
Колко разграбени острови,
люшкат се в тебе?
Море безкрайно.
Бряг на ритъма.
Красиви са вълните ти,
милуващи пясъка.
В душата ми спокойствие вливаш.
В преизподнята ми ме благославяш.
Спокоен съм вече.
Ума си изгубен, търсех далече.
Ето, ти ми го връщаш.
И пак ме прегръщаш,
със бриз, уханен на смисъл.
Бряг мой, граница на безкрайното.
Колко прекрасно е по тебе да ходя.
Шепот мистичен.
Дъх на твъдното.
18.април.2011г.