автор: hristoodz

Езикът е особена духовна ценност, средство за създаването и съхранението на културното богатство на един народ.
Той е в основата на общуването и на мисловната дейност, езикът е национална ценност съхранила се през векове на изтезания, падения и възходи, носител е на вековни народни традиции, изконни ценности и добродетели и е запазил чрез предания и писменост свежа народната памет.
Езикът е един от основните фактори на националното ни самоопределяне, съзнание и гордост и е силно патриотично средство, което ни обединява, свързва и определя като българи.. Същевременно той дава богати и неизчерпаеми възможности да черпим от богатството на родната и световна културна съкровищница.
Езикът е богатството завещано от дедите ни. Предадено чрез майчината песен над люлката и чрез преданията, приказките и съветите на бащите ни. и обогатен чрез общуването с книгите.
Родното слово е свещено, защото е наследено от майките ни и напомня за люлчена песен, защото е словото на нашите деди, чрез него те са общували, творели и създавали история, устоявали, са през годините на изпитания и робство, националния идеал и съзнание. То обединявало и сплотявало народа, за да запази и да не загуби своята идентичност и българско самосъзнание.
Речта, без която не можем, е в основата на всичко, което върши, мисли, твори и създава човек. Чрез нея е възможно да се предадат, изразят и преведат в смислен вид и най – тънките нюанси на душевните ни преживявания и чувства, и мисли, да им се даде художествена и поетична форма, да се подредят в песен или стих. Нашият език е богат, поетичен, неизчерпаем на рими и на нежни, красиви и благозвучни думи. Всеки негов критик и хулител, не познаващ неоспоримите му качества: звънлива реч, богатство на тонове, звуци и жива изразителност, си губи времето в празни приказки и хули, защото „Не се гаси това, що не гасне”… Посегателството върху езика и отричането на неговите достойнства, означава посегателство и накърняване на националното ни самочувствие и гордост, а също отрицание на националното достойнство, на народната ни памет, история, национални ценности, благодетели, традиции, на граденото през вековете от нашите предци и на всичко българско. Защото докато го има ще има българи и българско, народ отрекъл се от езика си е мъртъв народ…
Българският език е особено скъп и свещен за нас, не само заради това, че мислим, пишем и общуваме на него, а преди всичко защото той е връзката и спойката с нашите деди, с техните тежнения, борби и идеали, защото той ни прави българи и патриоти.
Нашият език не е мъртъв, закостенял и груб, а мелодичен, гъвкав, богат на неизчерпаеми изразни възможности и е развиващ се език. В него има много заемки от чужди езици, разбира се това не го обезличава, а напротив го обогатява и развива. Но прекаленото и безразборно навлизане на чуждици, особено през последното десетилетие, създава потенциална заплаха за неговата чистота и идентичност. Свидетели сме, за съжаление, как много хора, в това число и млади, заминали за чужбина се срамуват и не говорят на родния, майчин език и твърде скоро го забравят. Много пишат на латиница, сайтовете и форумите са пълни с примери за това, някои се оправдават с това, че им било по – лесно да пишат на латиница, били са свикнали. Неотдавна имаше предложение да бъде заменена кирилицата с латиница, защото било по- европейско, а знаят ли тези хора, че нашата азбука е една от най – съвършените.
Днес е модерно речта ни да се украсява с чуждици, за да изглеждаме в очите на другите по – така – интелигентно. За съжаление и хората, от които зависи чистотата на езика ни гледат безучастно и с безразличие на тенденцията на обезличаването му. Новото време, глоболизацията може да ни изиграе лоша шега, да посегне на езика и да ни обезличи като нация. В новият модерен свят ние сме длъжни да настояваме за равноправност на езиците и особено на нашия, защото България ще я има, докато е жив българския език и писменост.
Наш дълг е да опазим чистотата и блясъка му и да го предадем на идните поколения такъв, какъвто са ни го завещали нашите предци – благозвучен, звънлив, мелодичен, богат и красив…

18.04.2011 г