автор: ulianka

Понеже излъгах, че свещите още горят -
в умиращи сенки чета разстояния.
Но щом ще са сенки, да бъдат от свят,
откъдето се връщаме вечно пияни.

По-трудно ме виждаш в тъмното, знам.
Но котките нямат нужда от свещи.
Ти ще си в ъгъла сянката - там,
а аз в другия ъгъл - сянка отсреща.

Ненужно прокарваме пръсти в стени -
пред пламък светът е една пантомима...
Просто излъгах, че съм от тези жени,
дето в добро и във лошо ги има.