автор: desert_inrose

преди да ме осмислиш
бях буца пръст
сурова и червена

дланите ти
щом около мен се свързаха
се превърнах
в празна
делва

поднесе ме
в лъчи от злато –
да пресушат ненужните сълзи
затоплих се
и станах като камък
нешлифован
но, така ме оставѝ


вода налях
да си припомниш
и споменът за нас да не умре
не беше грях
аз помня
а формата ми е от твоите ръце...


водата в делвата ще ме запомни
ще я измълча
до срещата ми с теб –
от извора
до горе на върха
ще замълча...

а в мислите
ще преповтарям
онзи спомен
за Едно
и как пиеш
от мълчаната вода