автор: galiakara

Гледам онзи ден един документален филм за емиграционните процеси, че като ме налегнаха едни спомени, мира не ми дават. Викам си: хващай, кукло перото, че Музата иска простор за изява! Нищо да не излезе, поне душата си ще успокоиш! Речено- сторено.
Първо действие: Начален период на Големите събития. По-младите хабер си нямат от тях, ама поне ще чуят история на живо, вместо да се ровят по гугълчето. По- големите, знам- ще ме разберат одма. И тъй: Промяната ме завари коджам ти шеф на екип пишещи братя. То май само титлата беше голяма, щото всичко останало със зор вървеше. Парата- малко, хората - стреснати, управниците се сменят едно след друго... пълен хаос. Както се и очакваше, останахме без работа. Ами сега?!
Действие второ: Трябваше скоростно да се преквалифицирам. И аз, като всяка средностатическа българка по онова време, отбирах от много неща. Но от всяка професия, без маичка и опит- пари не се вадят. Бях купила фин поплин, чаршафи за чеиз да шия-за малката щерка. Насъбрах кройчици и взех да тъкмя дамско бельо. Даже се научих и да бродирам на машината. Станаха кипри комплектчета. По нощите, в които по-рано творях, сега - шиех. Опитах да продавам новото си творчество на пазара. Къде ти такъв късмет! Турската евтиния го беше заляла и нямаше никъкъв шанс моите неща да се продадат, поне без загуба, ако не с печалба. Труд на вятъра...
Трето действие: Една нощ ме осени п р о с в е т л е н и е- ще стана търговец на зеленчуци. Всички са се юрнали да купуват от провинцията и да продават на мързеливите столичани. Защо аз да не опитам?! Имахме и една стара авто-кранта"Москвич". Държеше се, благодарение на постоянното лежане на съпруга ми под него, но поне се движеше... Заедно с един приятел, обиколихме околните села, научихме къде какво е сято и направихме първия курс. На софийския пазар ни подгониха като зли кучета. Нямали сме разрешително, подбивали сме пазара. Продадохме набързо на един от местните търговци стоката си на безценица и се прибрахме оклюмани като напишкани цветове на мушкато... Вторият опит беше още по-драматичен. На връщане Московецът сдаде багажа и платихме на Пътна помощ да си ни прибере...Че с аверчето му ударихме едни цветущи...не ти е работа... Дотам беше с търговията.
Четвърто действие: Ще стана барман. Наех едно бар-кафе, стъкмих нови каренца, перденца, вазички купих. Радост голяма- свой бизнес ще развивам! Не бъде! Кафето беше на центъра, обаче на третия етаж и то без асансьор. Кой, братче се качва в него, като наоколо- бъкано със заведения! Хубаво казваше на времето дядо ми, който е имал на село кръчма: "Магазин и кафене се правят на пътя и на кьоше!" Ама кой да го слуша!!!
Пето и последно действие: Грабнах си куфара и с триста зора заминах за южната ни съседка. Цаних се да се грижа за един дядо на легло. Не че с това свършиха перипетията ми. Той, лека му пръст, се гътна бързо. Че да видиш оттам нататък- ходене по мъките. Ама и аз се запънах като магаре на лед- ще стоя, та ще стоя. Полицията ни гонеше като диви зайци в началото на ловния сезон- нали още не бяхме "европейци",а само балканджии, никъде не ни щяха. Ще им покажа какво значи балкански инат! Обикалях подредените домове, чистех, триех, миех, гладех. Да ми се ненадяваш- излезна от мен прекрасна "домашна помощница" /така галено тук наричат слугините!/ Човек не познава талантите си, докато не изпадне в беда. Това от мен да го знаете! Ако не ми вярвате, мога да ви представя и препоръките, дето "колекционирах" от различните чорбаджийки. Всички до една са с оценка 20- тук това значи "отличен"!
Сега вече не работя по чуждите къщи, а върху себе си. Порастнах и реших, че е време полека-лека да селекционирам преживяванията си черно на бяло. Бог да ми дава здраве, опит-ууууу- за два живота съм събрала!